Постинг
12.01.2013 21:04 -
А истинска любов е само тя
Автор: poligor
Категория: Поезия
Прочетен: 3319 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2013 21:05
Прочетен: 3319 Коментари: 0 Гласове:
74
Последна промяна: 12.01.2013 21:05
Профучават край нас светове,
и се влюбваме, значи сме живи,
прокънтяват във нас ветрове,
те са светли, добри и красиви,
и разпръскваме своята страст-
да, но чакаме нещо в замяна,
и сме в нейната приказна власт,
тъй омайни с вълшебна премяна.
Егоисти сме всъщност, уви,
любовта не отдаваме даром,
да, животът край нас си върви,
като облаче тъжно и старо,
и очакваме в своя живот
да разменяме чувства за чувства,
да дариш само ти своя плод -
да, това е любовно изкуство.
Той не иска да знае за теб,
и го криеш в безлунните нощи,
непристъпен е, кубчета лед,
а го чакаш, и още, и още..
и не искаш да знаеш дали
той ще дойде при тебе в безкрая,
а небето така те боли,
но се вмъкваш зарадвана в рая.
Побелява от обич пръстта,
небесата смирено изтляват,
а истинска е всъщност само тя -
която само ти на Него даваш...
и се влюбваме, значи сме живи,
прокънтяват във нас ветрове,
те са светли, добри и красиви,
и разпръскваме своята страст-
да, но чакаме нещо в замяна,
и сме в нейната приказна власт,
тъй омайни с вълшебна премяна.
Егоисти сме всъщност, уви,
любовта не отдаваме даром,
да, животът край нас си върви,
като облаче тъжно и старо,
и очакваме в своя живот
да разменяме чувства за чувства,
да дариш само ти своя плод -
да, това е любовно изкуство.
Той не иска да знае за теб,
и го криеш в безлунните нощи,
непристъпен е, кубчета лед,
а го чакаш, и още, и още..
и не искаш да знаеш дали
той ще дойде при тебе в безкрая,
а небето така те боли,
но се вмъкваш зарадвана в рая.
Побелява от обич пръстта,
небесата смирено изтляват,
а истинска е всъщност само тя -
която само ти на Него даваш...
Няма коментари
