Постинг
21.12.2012 22:17 -
Ще нарисувам тоя шантав вятър
Понеже ти е трудно да се радваш
и вътре в тебе е досадно сиво,
парченца вяра плахичко открадваш
и времето ти вечно е мъгливо,
мечтаеш да летиш във висините,
но ти тежат кармичните окови,
сънуваш как превземаш планините,
а сутринта те ръфат болки нови,
обичаш вятъра, но той нехае,
надменен, горделив и безразличен
и вместо него куче злобно лае
и тиха скръб в очите ти наднича -
ще нарисувам тоя шантав вятър,
към него две надежди ще пришия
и, луд по тебе, аз ще ти го пратя,
та с него твойта мъка да изтрия.
Ще го изстрелям по една светулка,
която да разсее в тебе мрака,
ще чуеш дивни звуци на гъдулка,
ще седнеш на балкона и ще чакаш.
И аз ще дойда, вятъра прегърнал,
ще те докосна, ще те разцелувам,
ще те извая и ще те обгърна,
а после към съня ти ще отплувам...
и вътре в тебе е досадно сиво,
парченца вяра плахичко открадваш
и времето ти вечно е мъгливо,
мечтаеш да летиш във висините,
но ти тежат кармичните окови,
сънуваш как превземаш планините,
а сутринта те ръфат болки нови,
обичаш вятъра, но той нехае,
надменен, горделив и безразличен
и вместо него куче злобно лае
и тиха скръб в очите ти наднича -
ще нарисувам тоя шантав вятър,
към него две надежди ще пришия
и, луд по тебе, аз ще ти го пратя,
та с него твойта мъка да изтрия.
Ще го изстрелям по една светулка,
която да разсее в тебе мрака,
ще чуеш дивни звуци на гъдулка,
ще седнеш на балкона и ще чакаш.
И аз ще дойда, вятъра прегърнал,
ще те докосна, ще те разцелувам,
ще те извая и ще те обгърна,
а после към съня ти ще отплувам...
Няма коментари
