Тя пак погали старите писма,
които мъртвият любим й беше писал,
светът около нея се засмя,

Пак е скучно навън, а така ми се иска
да обяздя възторжен ветровете на риска,
да нахлуя гръмовен във леглото на фея,

Неоново е слънцето над замъка.
Натрапчиво пространството мирише.
Изядоха молците в него пламъка,

Детето ми е бяло като истина.
Събужда се и сладко пак се смее.
Красиво е, добро е и разлистено,

Той пиеше само уиски -
неугледен, шантав, различен,
погребал роднини и близки,