Ако знаех кога ще умра,

щях да яхна възторжен луната,

да цъфтя, да пламтя, да горя,

да заспя и се слея с тревата.

Щях да пея омаян в нощта,

вместо вятър да галя децата,

и, удавил се в капка тъга,

да подскоча и впрегна земята.

Щях, превърнал се в пролетен сняг,

да целувам до лудост зората,

да пречистя света, после пак,

чак докато родя светлината.

Ако знаех кога ще умра,

щях да свържа живота си с фея,

щях да стисна във шепи нощта...

а бе, просто щях аз да живея.