Постинг
01.06.2013 13:36 -
А така ми се иска...
Автор: poligor
Категория: Поезия
Прочетен: 4599 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2013 13:42
Прочетен: 4599 Коментари: 0 Гласове:
73
Последна промяна: 01.06.2013 13:42
Пак е скучно навън, а така ми се иска
да обяздя възторжен ветровете на риска,
да нахлуя гръмовен във леглото на фея,
обладал вечността, вдъхновено да пея,
да пронижа с лъчи всички адски бардаци,
да заспя уморен сред море от юнаци,
да повярвам, че влизам сега в Елдорадо,
а небето е девствено, приказно, младо,
да се скрия пиян в будоара на Бога
и да зная, че вече и искам, и мога...
Пак е тъмно навън, ще запаля луната,
ще изпия света и наточа камата,
за да чуя звъна на вълшебни камбани
и да бъда един от малцина избрани,
за да стресна тъй силен дори ветровете,
да посея засмян и щастлив световете
и да чакам смирено пред вратите на рая -
дето знам - непременно ще бъда след края...
А небето е просто заспала маслина -
прегоря, изгоря и внезапно изстина...
да обяздя възторжен ветровете на риска,
да нахлуя гръмовен във леглото на фея,
обладал вечността, вдъхновено да пея,
да пронижа с лъчи всички адски бардаци,
да заспя уморен сред море от юнаци,
да повярвам, че влизам сега в Елдорадо,
а небето е девствено, приказно, младо,
да се скрия пиян в будоара на Бога
и да зная, че вече и искам, и мога...
Пак е тъмно навън, ще запаля луната,
ще изпия света и наточа камата,
за да чуя звъна на вълшебни камбани
и да бъда един от малцина избрани,
за да стресна тъй силен дори ветровете,
да посея засмян и щастлив световете
и да чакам смирено пред вратите на рая -
дето знам - непременно ще бъда след края...
А небето е просто заспала маслина -
прегоря, изгоря и внезапно изстина...
Няма коментари