"Опитай да погалиш вечер слънцето"
Не те ли е страх, че можеш да се изгориш? Или вечер Слънцето не „пари”?

е вариация на предишния - същите ритъм, метрика и мелодика.

Залеза винаги ме е привличал, но и натъжавал …
Но, все пак... Не бих казала, че е безопастно да го "галиш" дори и вечер - все пак Слънцето е огнена стихия :)))

идеята на стиха е, че слънцето в мига преди да изчезне зад хоризонта, е слабо и беззащитно като дете и се нуждае от нежност.

Слънцето вечер примамва, ласкае-
”Сбогом!” ми казва със шепа лъчи…
Може би тайно то сякаш желае-
в мен да остави горещи следи…

Поздрави!

ти с нетърпение чакаш,
после зарадвана бързо ги хващаш,
с тях се преборваш с мрака...

Мракът е нещо, което не мога-
въпреки всичко от мен да изгоня!
Чакам аз изгревът пак всеки ден-
Демони бягат тогава от мен :))))

не се страхувай от него,
по -скоро той е от теб уплашен,
като те види, трепери...

Казах предишното само за рима-
хубаво и във нощта, разбира се има!
Гледам небето, шептят ми звезди-
с спомени, в сънища мрака мълви…

някъде в тъмното изведнъж скрити,
сънят те гушка с бялата риза,
после от тебе облак излиза...

Ето ти тогава нещо за релакс! Спокойна нощ!

http://www.vbox7.com/play:9cef1ce5

Ще си чуя сега клипа.

Звездите, Луната дори да шептят-
едва ли те близо до мене вървят…
А ето сънят, че сега ме настига-
и моята болка безропотно скрива…

и сутрин си чиста,
живота преграждаш,
красива, лъчиста...

Кой би посмял
Слънцето да види -
който е видял
Луна над пирамиди!

Отдавна следя поезията Ви и много ми харесва.Дори и "беззащитно "в залеза си -то е много красиво.
Ако погалиш вечер слънцето,
заспиваш нежно с красота,
и щом отпусне се сърцето,
посрещаш сутрин новата зора.

Щом прочетох заглавието в първия момент си помислих, че "да погалиш слънцето" е метафора от типа "да мокриш котето", "да биеш смока" или "да лъскаш бастуна". Обаче като се зачетох надолу разбрах, че работата е сериозна и реших сериозно да коментирам. Та:
1. Фактология - не се разбира каква е историята, която се описва в стиха. Ясно става само, че става дума за момента на залез слънце.
2. Ритъм, метрика и мелодика - тук съм пас - от тези неща не разбирам.

Какво мен ме впечатли обаче и поради туй лазя по нервите на автора в момента - образът на слънцето, което от памтивека хората обожествяват, в случая е представено точно в обратната светлина - то е очовечено, ако позволите, тъй като са му приписани съвсем човешки качества. На свой ред Човекът пък е представен като Бог и нему е отредена Силата да "спаси умиращото слънце", да го "възкреси". Ето тази богучовешка инверсия да я наречем ме купи и принуди мен, натуралния грубиян, да коментирам поезия за ужас на всичките ми учителки по литература!

Супер коментар!!!!

А може би, Слънцето го е страх да залезе, защото се чувства изоставено и има нужда някой да го погали и да го спаси от самотата му ?
Аз поне го възприемам като зов към любимата, която той призовава, и от която зависи дали ще залезе "безсилно" или ще продължи да грее щастливо заедно с нея?

с две думи, един отличен стих, полигоре

http://priqtel12.blog.bg/poezia/2011/12/02/za-jiteiskite-krystopytishta-i-kopnejite-v-dushata-na-edna-j.860686
Моля да не публикувате този пост/той вече беше в блога/-само ако е удобно да "чуя"мнението Ви.

Мисля, че са свежи, прости, ненатрапващи се и много приятни.

ако те слушам, трябва да свърша всичката трудна и невъзможна работа на света:)

стегнато,ясно,лаконично,и такава категоричност
наднича зад тази молба-и това наклонение,което си
използвал:"Опитай да погалиш вечер слънцето"-
блестяща метафора-поздрави!

за добрите думи!